HOME
За сп. „Кармичният кръг” – кн. 7, 2005 г.


Златна Костова: Лоялна, контактна, влюбчива

Добрютро!

Повечето хора, които ме познават, както и вие, ме познават от превода ми на сериала “ Ало! Ало! ”. Затова ще използвам част от биографичната справка, която давам за себе си в книгата “ Ало! Ало!”. И тъй:

Родена съм в артистично семейство в малкото бяло градче Попово.

Баба ми беше актриса, свиреше на китара и пиано, бродираше, рисуваше, правеше невероятни сладка, торти, туршии и всичко, от вида на което започваш да слюноотделяш. До смъртта си говореше на френски с директора на театъра, защото беше възпитаничка на Френския колеж. Освен всички тези умения, тя беше много контактен човек: домът ни постоянно беше пълен с гости, постоянно се чуваше смях и весели разговори, а сутринта отрано на печката у баба се слагаше джезве с домашно печено и смляно кафе с леблебия, което баба пиеше постоянно, черпеше периодично отбиващите се у дома приятели и рано-рано научи и двете си малки внучки - мен и сестра ми - да пием. Баба ни удари и първите шамари, когато ни свари - мен и сестра ми - да пушим, докато нашите ги нямаше. После обаче, когато счупих прозореца на съседа за това, че уби котето ни, баба ме защити и ми забрани да се извинявам.

Детството ми е толкова хубаво и безоблачно, толкова гъсто-населено с обични хора, котки и весели случки, че няма как да не съм се заредила позитивно поне за първите 40 години от живота си!

Гимназия завърших в Русе - английската, а после - Софийския университет, специалност английска филология, преводачески профил.

Макар да не бях учила педагогически профил, след завършването на университета ми предложиха да преподавам английски в ИЧС и аз се съгласих. И слава богу - оттам освен полезния опит ми останаха някои много скъпи приятелства.

От 1993 г. работя в радио “ Свободна Европа ”, което елегантно премина в радио “ Нова Европа ”. От април 2004 г. водя авторско предаване - седмичното “ Другата преса ”, а от юни 2004 - второ авторско предаване - всекидневното “ Добри познати ” - най-позитивните предавания в българските медии.

Зодия Телец съм – 23 април - окото ми винаги забелязва златната паричка сред купища алпака.

Много лоялна. Много контактна. Много влюбчива.

Нямам качества (нито амбиции) на лидер. Обичам да работя в екип и да изнемогвам от работа. Обичам да изпипвам всяко нещо, с което се захвана.

Страдам от безсъние, което ме прави много удобна за изпълнение на всякакви преводачески услуги по всяко време (Сещате се колко много хора злоупотребяват с това!)

Имам родители, които много ме обичат - да са ми живи и здрави! - имам един талантлив съпруг, имам един прелестен бял котарак, а за сина си - нямам думи!

- Привлича ли те светът на незримото? Този свят част ли е от делника ти или е рядка екзотика?

- Привлича ме силно и ме плаши точно така, както ме плашат природните сили, но то и незримото си е една велика природна сила - единствената невидима, и може би точно заради това още по-мощна. Първата аналогия, която ми идва наум, е представата ми как стоя на голям ферибот и съм се взряла в тъмната вода на океана - а тя е тъмна, защото е много дълбока - и ми е любопитно, страшно, възхитително и безпомощно едновременно.

- Водиш две свои предавания в радио “ Нова Европа ”, които получиха награда на медийния фестивал в Албена. Кое е различното в тях спрямо многообразието от други предавания?

- Те се различават ПО ВСИЧКО! Дори, ако щете, и по това, че и двете бяха идея на програмния ни директор Георги Стойчев (човек с нюх за радио!), който просто ми ги възложи - едно след друго - без дори да ме пита дали искам, мога и пр. Т.е. :

- Ето ви една първа разлика - не започнах по традиционния начин - с представяне на концепция.

- Друга разлика е, че имам пълна свобода по отношение на гостите, които каня - колко хора могат да се похвалят с подобна свобода?! До момента не съм правила компромис в това отношение. Изключена е възможността да поканя човек, който лично на мен не ми е интересен или не ми харесва по една или друга причина.

Дотук и причината, поради която започнах да водя предаванията, и дадената ми свобода, са ми много скъпи и ги приемам като голям комплимент - пълно доверие във вкуса ми, в таланта ми да водя предаване и не на последно място в тоталния ми работохолизъм.

Всичко, казано по-горе, обяснява една трета, много основна разлика - планините предварителна работа, която аз като водеща извършвам. Аз се подготвям, и то здраво. Всяко предаване, независимо колко добре познавам госта си, е предхождано от подробно проучване в Интернет, предварителни срещи, разговори, гледане на спектакли, балетни постановки, концерти, писане на сценарий и списък от въпроси, подбиране на музика и т.н. Колко ли хора имат моя 35-часов работен ден! (Вие със сигурност - да! Но кой друг?!)

- Друга разлика - отново много съществена - е позитивният тон на предаванията, особено на всекидневното “ Добри познати ”, в което има положителна енергия в най-чист вид - много смях, откровеност, интелигентен разговор и хубава музика, изпълнявана най-често на живо в студиото и с много обич. Това предаване и за мен, и за гостите, пък и за слушателите, ако се съди по обажданията им, в повечето случаи има много енергизиращ ефект.

Има хора, теми, език и музика, които никога няма да намерят място в моите предавания по една или друга причина. Не виждам никакъв смисъл в търсенето и изкарването на показ на грешки, клюки, жълти новини, скучни хора и дребни проблеми. Но - за всеки влак си има пътници, както се казва. Щом шофьорите на таксита обичат да им говорят за секс по радиото, да им разказват вицове за майки, които заковават шапките на децата си на главите им, или дори нещо още по... - тяхна си работа! Аз нямам претенциите да бъда слушана от ВСИЧКИ. Нито пък се състезавам с някого. Щом има всякакви хора (слушатели), нормално е да има и всякакви медии и предавания.

- Още една много важна разлика, както между мен и други радио-водещи, така и между предаванията ни е фактът, че аз не съм журналист по образование. Никога не съм имала амбиции в тази посока и продължавам да нямам. Което ще рече, че не съм учила как се прави едно предаване. До всичко, което правя в предаванията си, съм стигнала сама, водена от своята интуиция, добронамереност и желание да представя някой наистина интересен човек по най-интересния и приятен начин. Гостите ми идват, сядат и аз си ги моделирам чрез разговор така, сякаш искам на всяка цена да извадя всичко хубаво от тях и да накарам и слушателите да ги обикнат, да се влюбят в тях, както се влюбвам в тях аз - всеки ден. И се получава. Защото ако нещо се прави с любов - не може да не му проличи.

- Веднъж, вече доста предавания бях “ навъртяла ”, ми се обади Петко Бочаров (който ме познава още от стажа ми като преводачка в БТА, когато той беше шеф на Международна информация) и ми каза: “ Златна, да знаеш колко ти се радвам, моето момиче! Чудесни са ти предаванията! Всеки ден те слушаме с жена ми и ти се радваме! Страхотен талант имаш за тази работа! Отдавна трябваше да я захванеш! ” Честно казано, комплиментите за предаванията ми звучат като: “ Хей, много хубаво си се облякла днес! ” - не че не им се радвам, но... И все пак аз не правя предаванията си от журналистически амбиции, нито пък искам да си доказвам нещо. Правя ги единствено заради удоволствието от контакта с хората в студиото. Е, и това ако не е съществена разлика - здраве!

Подобно на Петковото мнение обаче изразиха и членовете на журито на радиофестивала в Албена, които ми връчиха специална награда за “ нетрадиционно жанрово присъствие ” - първата ми истинска, лична и голяма награда - много є се радвам, поради всички причини, които изредих дотук. Гледам на тази награда като на много лична, каквато тя е, защото оценява много лични мои качества, благодарение на които предаванията са такива, каквито са.

- Помръкна ли славата на радио “ Свободна Европа ” след преименуването му в “ Нова Европа ”?

- Не, напротив. И не го казвам защото работя в него. Фактът, че целият ни екип остана след закриването на “ Свободна Европа ”, показва, че драстична промяна няма, особено пък в “ помръкваща ” посока. Радио “ Нова Европа ” наследи много ценни неща от “ Свободна Европа ”: свободата в избора на теми, свободата в избора на гости, свободата в избора на форми на общуване, непредубедеността и независимостта. Не мога да си представя да се работи в каквато и да било медия, без тези свободи да са налице. Сигурна съм, че очакванията на всички нас, които работим в “ Нова Европа ”, са “ ученикът да надмине учителя ”.

- Практик или мистик си?

- Практик, определено.

- Защо хората по-често се страхуват да си признаят, че езотериката и окултизмът ги привличат?

- Нямам обяснение. Аз лично не се страхувам да си призная каквото и да е, така че не мога да отговоря за другите.

- Ползваш ли астрологични прогнози в делника си?

- Ползвам само хороскопа, който Алена ми изготви.

- Каква е диагнозата ти за нашето общество днес?

- Колкото и позитивно да съм настроена, все по-често, вървейки по улицата и наблюдавайки хората, отбелязвам вътре в себе си, че всеки втори човек си говори сам. Така че диагнозата в никакъв случай не е b.o.

- Като родена интелектуалка чувстваш ли се нежелано дете в българското общество?

- Не. Никога, в никаква среда не съм се чувствала нежелана. Впрочем, за обществото като цяло - не съм се замисляла. За мен най-важното е човек да не се чувства нежелано дете в семейството си - то е най-важната клетка на обществото и ако тази най-тясна връзка е здрава, всичко е наред.

- Разкажи ни за Съдбовните знаци в живота ти, неподвластни на логическо обяснение, които са те тласнали в неочаквана посока?

- Опасявам се, че досега не съм обръщала внимание, защото не може да не е имало такива. Макар че аз съм човек, който вярва в Съдбовните знаци... Сега, като се замисля, се сещам, че във всеки случай, в който не съм съжалила, че нещо е станало или не е станало, във всеки случай, когато не ми е досвидяло да дам нещо или не съм завидяла в ситуация, в която нормален човек би се поддал на тези чувства, след това съм била възнаградена. Не съм сигурна дали това е добър пример...

- Срещала ли си се с Ванга или някой друг от “ виждащите ” в незримото хора?

- Не.

- Как стана срещата ти със сериала “ Ало, ало ”?

- Вече бях превела един комедиен сериал, при това много по-дълъг от “ Ало! Ало! ” - “ Напълно непознати ” - за bTV, и май вече беше станало ясно, че ме бива за тези неща. Доста опипом тръгнахме с този сериал - епизодите никога не идват наведнъж и по този начин преводачът е лишен от възможността да добие цялостна представа за сериала, изглеждайки всички епизоди почти наведнъж. Това е все едно да започнеш да превеждаш книга, без да си я прочел до края. Така или иначе, късметът беше с нас - преводът - превод, режисьорът на дублажа - режисьор, направил кастинг мечта, тонрежисьорът не може да стои на стола си от смях - целият омекнал (а от това по-голямо признание към целия екип едва ли има!). Никога няма да забравя една вечер, пак бях отишла на дублаж, Венчето Зюмбюлева ми казва: “ Знаеш ли, Златничка, каквито и отрови да гълтам през деня, каквото и да ми се случва, знам си, че вечерта ще имаме дублаж на “ Ало! Ало! ” и всичко ми се оправя. ” Ей такава беше атмосферата. И като гледам после епизодите - толкова са добри всички, толкова са професионални, толкова всичко е “ напипано ”, че копче не можеш да му кажеш!

- Неповторимият, свеж, блестящ с попаденията си превод твоят най-висок творчески връх ли е?

- Ако се съди по публиката, която има сериалът, и по това, че все пак става дума за комедия - да. Но иначе имам и други “ върхове ”. Аз изобщо се опитвам да докарам до “ връх ” всеки превод, с който се захвана. В този смисъл съм много горда с преводите си на стихове на Диана Иванова, Борис Христов, Дора Габе, на сериала “ Напълно непознати ” - първия, за който bTV ме покани - комедийните сериали на BBC “ Да, г-н Министър! ” и “ Да, г-н Премиер! ”, “ Само баламите бачкат ” и “ Старата гвардия ” ( предшественик на “ Ало! Ало! ”), които правих за Нова телевизия. Доста години преди това гениалният сериал на гениалния Йехуди Менухин “ Музиката на човека ” и два научнопопулярни сериала на не по-малко гениалния Дейвид Атънбароу - “ Живот на планетата Земя ” и “ Живата планета ” за БНТ. Гордея се и с много филми, които съм превеждала за Киноманията в НДК. Голямо предизвикателство за мен беше преводът и адаптацията на “ Ножица-трепач ”, която се игра на пълен салон от деня на премиерата си до края на сезона. Текстът трябваше да бъде изцяло прекроен и нагоден към българските реалии, дори към софийските - от даването на български имена на героите и улиците до вицовете, които се разказват на различни обществени нива, в различни обществени кръгове. Страхотно предизвикателство! Хем трябва да я пренапишеш, хем да я запазиш същата като атмосфера. Там имам страхотни попадения, на които много се радвам и просто примирам когато публиката реагира точно там, където съм заложила капанчето.

- Разкажи за по-интересните моменти от процеса на превеждане.

- Първият момент, който има значение за мен, е моментът на харесване на материала. Ако не го харесам - няма да мога да го преведа. Част от харесването е запознаването с автора, с епохата, в която е живял, с произведенията му, с езика му, със стила му. Следващият етап е потапянето в неговата атмосфера и възможно най-голямо приближаване до него. Целта е да се докарам до неговото състояние, когато е създавал въпросния текст, т.е. да го създам отново, само че да спазвам ограниченията, да не излизам от рамките, които авторът е поставил. В този смисъл преводът е по-трудното изкуство, защото пак е творчески процес, авторство, само че подчинено на ограниченията на автора. Това с особена сила важи за поезията в рима и за каламбурите, които са “ висш пилотаж ” в превода. Много е сладко! Много. Та за “ Ало! Ало! ” - голямо мислене падна и голямо потапяне. Особено за полицай Крабтрий, който е напълно и наново измислен. Понякога не ми се вярва, че ми се е случило това! При този вид преводи за дублаж има едно допълнително усложняващо нещата условие - текстът, който ще произнесе нашият актьор, трябва да е точно толкова дълъг (по срички), колкото и текстът на героя му, т.е. нито да остава нашият да “ каканиже ” след като оригиналният е млъкнал, нито пък да млъква, а зрителят да чува отдолу още непокрита английска реч. Като се съберат всички условия, виждаш, че доста малко пространство ти е оставено да се развихриш... За това много малко хора, уви, си дават сметка. А иначе всички се радват, когато всичко е наред. Това му е лошото на добрия превод - че не му личи. Смее си се зрителят невинно, тече му всичко от просто по-просто и естествено и не си дава сметка, че преводачът го е мислил това, мислил дни на ред, за да го пусне такова изшлайфано и просто, все едно ей сега ти е застанало на езика!

Странно е, че някои моменти от работата по даден превод ги помня, други - не, сякаш съм била в унес. Това го разбирам, когато седна да гледам филма или да чета книгата като всеки обикновен зрител/читател. Тогава има цели пасажи, които не помня да съм чела, или превеждала - съвсем са ми нови. Мисля си, че това са били пасажи, които не са ме затруднявали и съм ги минала бързо. Другите, които са ми били денонощно в главата, ги помня много добре, защото първо: спирам на тях и докато не ги “ преборя ” не продължавам нататък, и второ - с тях са свързани много справки и много разсейвания - за да не съм вкопчена в текста и двата езика да си пречат: отивам на пазар, занимавам се с някаква домакинска работа, върша някакви неща съвсем автоматично, а през това време мозъкът ми ще се пръсне. В такъв момент въобще не е възможно да оставя мисълта някъде - напъвам, напъвам, като раждане е. И изведнъж спирам и се сещам, че... О, ами то е идиом! А-ха! О, я ги виж ти, колко са хитри! Ами да! Браво! В този момент пред мен и зад мен набиват спирачки коли и чувам: “ А бе, патко застреляна, кьорава ли си?! ”, “ Къде, бе, мойто момиче, къде си тръгнало така?! ” и разни такива - най-често доста по-груби. Виждам аз, че съм насред булеварда, а светофарът е червен за мен... Обаче нямам търпение да се върна и веднага да седна да го напиша! Такава радост, толкова съм го мислила! Толкова съм горда!..

Докато превеждам, напълно потъвам в текста. Дълбая, разчепквам го, разнищвам го и още по на дребно... Не знам какво става. Не мога да спра. Не мога да спя. Искам да стигна до края и после да го оставя да престои. Да мине малко време и да го зачета с нови очи. И когато вече седна да гледам филма и стигам до любими трудни моменти или пък те ми се появяват изневиделица, защото вече съм забравила за тях, си казвам: “ Е, не! Това ако трябва сега да го преведа - няма да мога! ” Радвам се на преводите си като на чужди, много им се възхищавам!

- Незабравимата ти среща?

- Може би щеше да бъде с Йехуди Менухин (гениален руски цигулар, диригент и музикален педагог), ако не беше починал в Германия в началото на европейското си турне - вече си бях взела билет за концерта му. Всяка среща с истинското изкуство също е незабравима за мен.

И всяка среща с всеки гост в предаването ми “ Добри познати ” също е незабравима. Всеки човек става незабравим заради спомена, който е оставил у теб за нещо, което сте си казали, което не сте си казали, което сте помислили заедно, което ви е разсмяло или натъжило.

- Вярваш ли в прераждането?

- Да.

- Най-позитивното качество на българина?

- Първото, което ми хрумва, не е уникално само за нас: то е присъщо на всички националности, на всички хора - да обичаме децата си.

Второто, което ми хрумва, е да оцеляваме във всякакви обстоятелства и въпреки тях. Но когато това става НА ВСЯКА ЦЕНА - май вече не е толкова позитивно, нито толкова симпатично.

- А кое не би искала да имаме?

- Май това, второто.

Не искам и хората да си завиждат.

- България по света. Къде сме ние? Какво ни липсва, за да бъдем “ те ”? А изобщо можем ли да бъдем “ те ”?

- Можем и сме. Но само част от българите. Друга част никога не може да ги стигне. Но пък и “ те ” си имат същите обществени прослойки. Всяка нация си има своя качествен материал, който е “ добрата закваска ”, независимо от географските ширини, и своя “ боклучав материал ”, пак без значение къде по света се е появил.

- От какво се страхуваш?

- Като всеки човек - от неизвестното. И от нещата, за които не се говори. Колкото повече обговорваш нещо, споделяш го с другите, обсъждаш го, чуваш се да го изказваш, толкова по-ясно, по-приемливо, по-малко страшно става то. И в крайна сметка - победимо.


Интервю на
Светлана Тилкова – Алена - за списание „Кармичният кръг”
Снимки А. Тилков, личен архив

Добре дошли в уебсайта на Златна Костова. Харесай Златна във Facebook  харесай!
  © 2017 Златна Костова