HOME
Сър Хъмфри ми е любим герой


Той е актуален и след 20 г., казва преводачката Златна Костова

Комедийните английски сериали "Министър "Тъй вярно!" и продължението "Да, г-н Премиер" са сред култовите ленти, които Нова тв излъчва. Те разказват по много забавен начин за машинациите в политическия живот на Великобритания. "Министър "Тъй вярно!" е излъчен за първи път през 1980 г. по ВВС 2. Продължението на изключително успешната лента пък се появява шест години по-късно. Преводач на двете поредици е Златна Костова. Тя е завършила СУ "Св. Климент Охридски" като редовна студентка с "нередовно присъствие на лекции поради куп други по-приятни занимания".

- Г-жо Костова, кои са любимите ви реплики от хитовите сериали на Нова тв "Министър "Тъй вярно!" и "Да, г-н Премиер", които вие сте превеждала?

- Имам един любим герой, който е стара лисица - сър Хъмфри. Правителствата и премиерите се сменят, а той постоянно си седи там - зам.-министър е на министерството на административните работи. Това е абсолютно измислено ведомство. Този човек има едни дълги тиради, които са висш пилотаж като сценарий и съответно като реплики. Сър Хъмфри изговаря изречения, които са по 12 реда и не мога да ги цитирам. Начинът му на изразяване е изискан и в същото време замазан. Голямото предизвикателство при превода на такъв тип комедийни сериали - политическа сатира, е, че макар и правен преди 20 г., той е ужасно актуален. Сякаш действието се развива в наши дни. След като го гледате, другият сладък ефект е, че не можете вече да вземете насериозно нито един депутат или министър.

- Това е любимият сериал на Маргарет Тачър. Имате ли представа кои наши политици са фенове на "Министър "Тъй вярно!"? Получавате ли писма от зрители?

- Писма не получавам. Бих казала, че "Министър "Тъй вярно!" е елитарен сериал и е еманация на английския хумор. Много е трудно да се предаде този хумор, защото има каламбури, които са почти непреводими на български. Но въпреки това те могат да намерят своя еквивалент, така че нашата културна публика да го усети. Мисля, че сериалът се приема много добре у нас, защото зрителите не са никак глупави и са склонни да гледат такива тънки комедии. Българинът се наслаждава на един филм, когато лентата е преведена и дублирана професионално. Това са фактори, които могат да съсипят един сериал, но могат и да му дадат крила.

- Трудно ли се превежда английският хумор?

- Лошото на добрия превод е, че не му личи. Той оставя зрителя разсмян до сълзи от комичните ситуации, свежите находки и остроумните фрази. Зрителят не си дава сметка, че зад лекия диалог, изпъстрен с каламбури и идиоми, стои тежък и дълъг труд - той възприема нещата като даденост и не си дава сметка, че дължи удоволствието си на превода.

- Кога започнахте да работите по двата сериала?

- Преди месец и половина. В Нова телевизия за първи път се чувствам оценена като професионалист. Има много преводи по кабелните телевизии, които са под всякаква критика. Голямата тънкост при работата над такива сериали е да се потопиш в атмосферата, за да може максимално точно да я предадеш. Това е най-трудното в нашата работа, но и най-сладкото. Не можете да си представите какво удоволствие е после, като видите, че е добре свършена работата.


Антоанета Петева, в-к „Стандарт”



Преводачката на "Ало! Ало!" - виртуозът на каламбурите

Златна Костова се заема с нов комедиен сериал - "Военно-полева болница" - и се надява, че той ще зарадва зрителите не по-малко от историите на Рене Артоа и полицай Крабртрий

Денислав Цонев

Златна Костова е преводачката на нашумелия преди време телевизионен сериал "Ало! Ало!". Всички познавачи твърдят, че заслуга за невероятния му зрителски успех има и тя. Твърди се дори, че българският вариант на диалозите в някои отношения се доближава толкова плътно до оригинала, че те направо стават неразличими. Също - че българският превод е може би най-сполучливият превод в света.

Златна Костова не разполагала с много време, за да адаптира сериала за българската аудитория. Някои от епизодите са превеждани едва ли не ден за ден. Полицай Крабтрий, разбира се, главният герой Рене, както и всички останали от "Ало! Ало!", се харесаха на всички зрители. Заслуга за това безспорно има и преводачката.. Сега тя подготвя следващия си удар, който също е комедиен сериал. -----

"Цял живот съм искала да превеждам, но с изкуството на превода се занимавам някак между другото. Старая се да балансирам между преводите и радиото, защото не мога да се откажа нито от едното, нито от другото ", обяснява водещата в радио "Нова Европа", преводачката на сериала "Ало! Ало!" Златна Костова.

Твърди, че няма амбиции в журналистиката. За превода на поредния сериал няма да напуска работата си, а ще си вземе полагащия й се след 2 години непрекъсната работа отпуск.

Ангажиментът и ще е към новия канал GTV, а филмът отново ще е комедиен. "Сериалът се казва "Военнополева болница" и като хумор е много близък до "Ало! Aло!". Има такъв филм от 1970 г. - на Робърт Олтман, но през 1972 г. започват снимките на ТВ-сериал. „Започва много обещаващо", разказва Златна за новото си предизвикателство. По думите й това, че отново попада на комедия не е случайно и с право отсича "дoбрe ми сe получава".

И милионите, които са чули и видели "Ало! Aло!", ще се съгласят, че нaистина добре й се получава. Дали този сериал е върхът в кариерата й на преводач, я питам. Искам всички да са ми върхове, отговаря ми тя. Полицай Крабтрий за нея е нещо повече от връх. "О, той наистина ми е любим герой, но и най-трудният за превод. Върху това "Добрютру" мислих много, защото, от една страна, е буквален превод, от друга обаче, трябва да нагласиш израза. Oтначало тръгнах да търся някаква логика в спецификата на езиците - произношeние, ударение, докато нaкрая разбрах, че трябва да намеря също тoлкова безсмисленa дума и в българския. На английски изразът на Крабтрий е „Good moaning”, което всъщност се дължи на лошото му произношение. Понякога цяла нощ си блъскам главата над някой израз. Лошото е, че дори не разбирам дали стигнала до най-доброто решение, защото за това си давам сметка чак когато гледам сериала като „обикновен зрител", разказва още Златна. Филмът обаче спечели много почитатели и заслугата е най вече нейна.

Как са реагирали първите зрители, респективно първите критици - дублажният екип?

"Това беше незабравимо преживяване. Гледам никога да не изпускам първия дублаж, защото тези първи реакции са ми много любопитни. След като чуха за първи път репликите на Крабтрий дублажистите се разсмяха и работата спря. И понеже аз зная повече от тях, винаги им разказвам какво се случва занапред с героите им. Никога няма да забравя Венета Зюмбюлева, която е главно озвучаващо лице в „Ало! Ало!” Идва тя и ми казва: "Златничка, знаеш ли... каквито и гадости да ми се случват през деня, зная, че вечерта имаме дублаж на "Ало! Aло!" и всичко ще ми бъде наред".

Последното признание за Златна Костова обаче не е толкова наградата на Медийния фестивал в Албена, колкото репликата на една зрителка на пиесата "Ножица-трепач" след представлението на Фестивала на изкуствата „Аполония”. "Стоя си аз сред публиката, за да усетя реакциите - в случая беше особено важно, защото изискване на пиесата е във всяка страна и дори град тя да бъде адаптирана към мястото, където се представя. Затова и преводът беше особен. Та една жена, която прoдава бижута на сергия, ме пита: "Пиесата българска ли е, или чужда?", което за мен беше много ценeн комплимент – толкова добре съм я докарала да звучи като българска!"

Насладата oт свършената работа обаче e резултат от къртовски труд в нашенски условия. Това, което се случва на практикуващите тази професия в България, само по себе си е куриоз. И по думите на Kостова само професионализмът на преводачите и екипите около тях прави възможен добрия резултат.

"Истински шок е, когато разбереш, че разполагаш с по един ден за превод на епизод. Това е някакъв ужас, когато имаш 30-минутен епизод като "Ало! Aло!", който е пълен с каламбури, нямащи еквивалент на български. Аз обаче съм свикнала вече с такива срокове и когато вляза в ритъм, мога да превеждам по един епизод на ден. Причината за тази ситуация е, че често телевизиите се сещат в последния момент да купят няколко епизода и преводачите трябва да действат в екстремни условия. Лично ми се е случвало да започна да превеждам, без да знам как свършва филмът, което никога не бива да се случва. Естествено надявам се този път да не ми се качват на главата и всичко да протече нормално".

За съжаление, никой преводач не разполага с време да му дойде Музата. А в тази професия според Златна има повече трудности, отколкото в авторството. "Изпитвам ограничението, че не съм автор и трябва да пресъздам най-точно настроението, в което е и изкуството на превода. To си е висш пилотаж. От друга страна, има моменти, когато вдъхновението ми идва и нямам търпение да седна и да започна да превеждам. В такива случаи се изключвам за живота наоколо. Често се случва, докато пресичам булеварда да чуя отнякъде: "Ей, патко застреляна, къде си тръгнала?" и други доста по-неприятни подвикмвания. Оказва се, че без да знам, пресичам на червено..."

Според Златна много важен в работата е колективът. Tя самата признава, че е изключително екипен човек. Но това не й пречи да твърди, че ако дори един човек в дублажния екип не е на мястото си, това ще окаже влияние на крайния резултат. "Mного е важно актьорите да са подбрани. Винаги личи, когато някой не е на мястото си


Иван Райков беше гласът на Крабтрий и той също много допринесе за това героят да се хареса толкова", допълва Златна за колегите си в озвучаването на филма. Подчертава, че никога не е отказвала ангажимент за филм или пиеса заради неразбирателство с останалия екип. Не си спомня и да е правила гафове. "Наистина няма ситуация, в която да си кажа: Ей, това не трябваше да го превеждам по този начин (което значи, че съм допуснала гаф). Ако нещо не ми харесва, още в процеса на редакцията го променям, но по отношение на крайния продукт нямам колебания. Много ценя и хората, с които работя. Такъв човек съм, че се сработвам с всички и никога нямам проблеми с колегите", признава си Златна.

Оказва се обаче, че професията и в България не се оценява както подобава. Нещо повече - хората, които я практикуват, го правят най-вече от любов. Колко все пак струва да преведеш една книга като "Дневниците на Рене Артоа", която сама по себе си е популяризирана у нас заради сериала?

"Зa книгата в две части за Рене Артоа ми предложиха по 2 лева на страница и като знам в една преводаческа фирма какви са тарифите за един документ...!? Първо много се нервирам в такива случаи, но после си казвам: Ами аз го правя за удоволствие и от любов” - и така си минават нещата. Неприятно е все пак и не зная докога ще се успокоявам по този начин."

Засега Златна продължава в този дух и в същия бесен ритъм с предаванията за радиото и казва, че много й е домъчняло за преводите. Затова е приела и новото предизвикателство. В следващите седмици, ако всичко е наред, я очакват много интересни по думите й случки с комедийните герои и куп непредвидими диалози по софийските кръстовища.


В-к „Сега”, 2005

Добре дошли в уебсайта на Златна Костова. Харесай Златна във Facebook  харесай!
  © 2017 Златна Костова